Господинът от камък
Прие го с насмешка, едва ли не на шега.
Поканата за кафе ти се стори излишна,
но съгласи се да бъде поредния фарс.
А оказа се всъщност тази среща различна.
Той кротко разкри се от игла до конец,
бе някак си топъл и ведър и благ,
и сякаш носеше гордо невидим венец,
а в очите му дремеше тропически бряг.
Господинът от камък, но с нежните устни...
Ти така си помисли тогава на тръгване.
Ах, само да знаеше, че това изречение
оказа се пълно и вечно сбогуване!
Оттогава си тъжен и мрачен и блед.
Не искам да казвам... дори си по-зле...
Господинът от камък, но с нежните устни,
душата ти, цялата, завинаги взе.
Оттогава го търсиш. Напълно напразно!
Счупен съвсем от безкрайно поправяне,
ти тайно копнееш пак да ги зърнеш -
онези очи със тропично сияние.
Не са в киното, бара, онова заведение,
няма ги никъде по тези улици пусти.
Ала търсиш все още едничко видение -
на господина от камък с най-нежните устни...
© Вале Спатия All rights reserved.
