Kristal_Em (Мадлен Стойчева)
1 1
7 мая 2016 г., 10:47

Гостилка 

  Поэзия
527 0 2

Като топъл пристан е душата ù.

Дарява пътниците с любовта,

с надеждата, че някой ще остане,

но уви, излизат те през входната врата.

 

И пак на този бряг застанала,

попила поглед в пустошта.

Самотната душа,  ръка прихванала,

прегръща я във нищета.

 

А този изгрев на небето празен,

с поглед - в утринната хлад пронизана,

крепяща се, седи отново слисана!

- Духът е пак студено замразен!

 

Но пак по този път потегли

- изпраща и приема с лекота.

Гостилница да е, е сякаш тя орисана.

Почиства с нежност и последната следа.

 

На този бряг корабът пристига.

На този бряг стои тя с поглед спотаен.

Отново с топлата прегръдка на любов

посреща милно гост след гост...

© Мадлен Стойчева Все права защищены

Моля споделете вашето мнение. Пиша от малка произведения, но все не съм се осмелявала да ги споделям. Ще се радвам да чуя вашето мнение! :) 

ПС: Благодаря! 

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Добре дошла! Харесва ми! А се надявам следващи иоще повече да ми харесат.
  • Хубаво е!
    И не се притеснявай да публикуваш това което си написала
Предложения
: ??:??