Гостилка
Като топъл пристан е душата ù.
Дарява пътниците с любовта,
с надеждата, че някой ще остане,
но уви, излизат те през входната врата.
И пак на този бряг застанала,
попила поглед в пустошта.
Самотната душа, ръка прихванала,
прегръща я във нищета.
А този изгрев на небето празен,
с поглед - в утринната хлад пронизана,
крепяща се, седи отново слисана!
- Духът е пак студено замразен!
Но пак по този път потегли
- изпраща и приема с лекота.
Гостилница да е, е сякаш тя орисана.
Почиства с нежност и последната следа.
На този бряг корабът пристига.
На този бряг стои тя с поглед спотаен.
Отново с топлата прегръдка на любов
посреща милно гост след гост...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мадлен Стойчева Всички права запазени
