12 апр. 2007 г., 15:16

Говори ми

1.1K 0 8
Говори ми.
Копнежно.
Бавно.
Нашепвай.
Думите разсъблечи.
В удари на сърцето
превърни.
Говори ми.
С дъха на лятна нощ
дланите обливай.
Нежно изпии ме.
На глътки
жаждата пареща
в устни с вкус -
зрял грозд
утоли.
Говори ми
с полъха
на вятър,
морето
късно вечер
завивал.
Говори ми
с топлината
на падащи звезди
от зениците
събирана.
Прошепни ми
с обичта
на скиталец
хиляди пътища извървял
и накрая в дома се
завърнал.
Говори ми,
аз ще слушам
и ще бъда любов.
 
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Киара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен стих! Едва ли някога ще се роди на земята друг човек, способен да нарисува тази картина от чувства! Просто искам да знаеш, че истински се радвам, че те има на тази земя и че те открих да те чета!
  • ще говоря не със думи не със стих не със поглед не и с вик не със букви не в движение не порочно и не с търпение не със огън и вода не със падаща звезда не със хиляди слова не със дъх и не със устни не с ръце не с това... просто ще те гледам и мълча...
  • !!!
    Оставяте ме безмълвна...
  • Прелест!
  • Не бих могла да те сбъркам...
    И с нетърпение те чакам винаги!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...