Дойде време за уговорения час.

Облякох се стилно.

Окичения букет, грабнах от рас

и със парфюм се опръсках обилно.

Замерих таксито с обувка,

та да чуе моя зов.

Сетне взел скъпата покупка,

Закрачих към ресторанта нов.

Със сияйна красота,

тя ме чакаше отвън.

Намерих смелостта

и пречупих своя пън.

Нежно и целунах ръката,

закрита от бяла ръкавица.

Дръпнах на стола краката,

за да седне грациозно като птица.

Тя ме заговори,

със леко плътен дъбов глас.

И аз и отговорих,

да се опознаем по-добре у нас,

че черен облак е надвиснал,

целия град да ореве.

Милата ми да не подгизне,

Закрачихме бързо да се приберем.

Но облака се не сдържа

и със всички сили зарева.

Сетне едър като гроздови зърна,

Страшен дъжд ни заплющя.

Аз се втурнах да я пазя,

че грима и се изми.

Рокличката се омаза

и като клин се сви.

Разхвърчаха се космаци,

както и сълзи.

От сутиена изкочиха капаци

и стомаха ми се сви.

Тя ме зърна жално,

със вече порастнали мишци.

Погледна ме през рамо

неловкостта да намали.

Разтвори тя широки плешки,

за да ме прегърне.

Сетне аз без ник'ви грешки,

спринтирах, и се не завърнах.

Камък на сърце ми падна

и се депресирах изведнъж.

Бях белязан с доживотна рана,

Грациозната птичка беше мъж.