23.02.2017 г., 0:15

Грациозната птичка

502 0 0

Дойде време за уговорения час.

Облякох се стилно.

Окичения букет, грабнах от рас

и със парфюм се опръсках обилно.

Замерих таксито с обувка,

та да чуе моя зов.

Сетне взел скъпата покупка,

Закрачих към ресторанта нов.

Със сияйна красота,

тя ме чакаше отвън.

Намерих смелостта

и пречупих своя пън.

Нежно и целунах ръката,

закрита от бяла ръкавица.

Дръпнах на стола краката,

за да седне грациозно като птица.

Тя ме заговори,

със леко плътен дъбов глас.

И аз и отговорих,

да се опознаем по-добре у нас,

че черен облак е надвиснал,

целия град да ореве.

Милата ми да не подгизне,

Закрачихме бързо да се приберем.

Но облака се не сдържа

и със всички сили зарева.

Сетне едър като гроздови зърна,

Страшен дъжд ни заплющя.

Аз се втурнах да я пазя,

че грима и се изми.

Рокличката се омаза

и като клин се сви.

Разхвърчаха се космаци,

както и сълзи.

От сутиена изкочиха капаци

и стомаха ми се сви.

Тя ме зърна жално,

със вече порастнали мишци.

Погледна ме през рамо

неловкостта да намали.

Разтвори тя широки плешки,

за да ме прегърне.

Сетне аз без ник'ви грешки,

спринтирах, и се не завърнах.

Камък на сърце ми падна

и се депресирах изведнъж.

Бях белязан с доживотна рана,

Грациозната птичка беше мъж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...