10 окт. 2015 г., 20:02

Градина от рози

547 0 2

Градина от рози, аромат на жасмин,

не хвърляй камъни в моята градина.

В сърцето искра от светъл рубин,

любов в душата. И тя не изстина.

Градина от рози с остри бодли,

защо ли е роза? Щом не боде.

Сърцето от болка често боли,

кой иска любов от душата сега да краде?

Градина от рози това е мечта,

дълбоко в душата с аромат на любов.

Недей се обръща сега към скръбта,

Прескочи, прескочи поредния ров.

                                  В.Й. 07.10.2015г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих!Поздравления!
  • Красив фрагмент си написал, Василе! Розата е най-красивото цвете, а бодлите й са символ. Майсторски си втъкал това в текста на творбата.
    Носиш надежда пред рова на скръбта!

    Поздрав!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...