29 февр. 2008 г., 00:12

Градът

753 0 1
 

ГРАДЪТ

 

 

 

Завръща се от работа градът -

отвсякъде пъстреят хора.

Но днес е петък и шумът

се стеле с тръпнеща умора.

 

 

И центърът побира в длан

потока след работно време:

с трамвай, с момиче или сам -

отнася всеки свойто бреме...

 

 

Завърна се от работа градът.

Засвети и неон изкуствен.

Но... там някъде мълчи гневът,

прикрит под мислите ни гузни.

 

 

Мълчи в очите като трън,

когото утре ще изтръгнем.

Мълчи градът... И нечий сън

ридае в делника... Излъган.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...