29 февр. 2008 г., 00:12

Градът

749 0 1
 

ГРАДЪТ

 

 

 

Завръща се от работа градът -

отвсякъде пъстреят хора.

Но днес е петък и шумът

се стеле с тръпнеща умора.

 

 

И центърът побира в длан

потока след работно време:

с трамвай, с момиче или сам -

отнася всеки свойто бреме...

 

 

Завърна се от работа градът.

Засвети и неон изкуствен.

Но... там някъде мълчи гневът,

прикрит под мислите ни гузни.

 

 

Мълчи в очите като трън,

когото утре ще изтръгнем.

Мълчи градът... И нечий сън

ридае в делника... Излъган.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...