29 feb 2008, 0:12

Градът

  Poesía » Otra
751 0 1
 

ГРАДЪТ

 

 

 

Завръща се от работа градът -

отвсякъде пъстреят хора.

Но днес е петък и шумът

се стеле с тръпнеща умора.

 

 

И центърът побира в длан

потока след работно време:

с трамвай, с момиче или сам -

отнася всеки свойто бреме...

 

 

Завърна се от работа градът.

Засвети и неон изкуствен.

Но... там някъде мълчи гневът,

прикрит под мислите ни гузни.

 

 

Мълчи в очите като трън,

когото утре ще изтръгнем.

Мълчи градът... И нечий сън

ридае в делника... Излъган.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...