29 feb 2008, 0:12

Градът

  Poesía » Otra
752 0 1
 

ГРАДЪТ

 

 

 

Завръща се от работа градът -

отвсякъде пъстреят хора.

Но днес е петък и шумът

се стеле с тръпнеща умора.

 

 

И центърът побира в длан

потока след работно време:

с трамвай, с момиче или сам -

отнася всеки свойто бреме...

 

 

Завърна се от работа градът.

Засвети и неон изкуствен.

Но... там някъде мълчи гневът,

прикрит под мислите ни гузни.

 

 

Мълчи в очите като трън,

когото утре ще изтръгнем.

Мълчи градът... И нечий сън

ридае в делника... Излъган.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...