29 feb 2008, 0:12

Градът

  Poesía » Otra
750 0 1
 

ГРАДЪТ

 

 

 

Завръща се от работа градът -

отвсякъде пъстреят хора.

Но днес е петък и шумът

се стеле с тръпнеща умора.

 

 

И центърът побира в длан

потока след работно време:

с трамвай, с момиче или сам -

отнася всеки свойто бреме...

 

 

Завърна се от работа градът.

Засвети и неон изкуствен.

Но... там някъде мълчи гневът,

прикрит под мислите ни гузни.

 

 

Мълчи в очите като трън,

когото утре ще изтръгнем.

Мълчи градът... И нечий сън

ридае в делника... Излъган.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...