26 окт. 2006 г., 12:12

Градът на откачалките

1.3K 0 13
За ден в града на откачалките 
наложи ми се да отскоча.
Посрещнаха ме "магистралките"
и сагата оттам се почна...

Инстанции и учреждения
с рояци мишки канцеларски- 
частици от една империя
на маниерите снобарски...

Пейзажите меняха краските
от кал... до жълтите павета...
От лукс преливаха контрастите
в без дъх останали дървета...

За пет-шест часа бях, не повече,
тълпи от хора с маски разни,
на всяка крачка луд говореше
на себе си с зеници празни...

Отидох си със нетърпение
от този зомби-град печален...
Провинциално извинение, 
но всеки тук е ненормален...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Възхитена съм:
    тълпи от хора с маски разни,
    на всяка крачка луд говореше
    на себе си с зеници празни...
    Дерзай Гери...Спечели си още един ФЕН!!!
  • Поздравления!!!
  • Рия, както винаги прекрасна. Имах нужда от твой стих в тази ранна утрин!
  • Страхотно!
    Давай още!
    Те, това е , прав и непрощаващ стих!
    Интересно ще звучи от теб нещо толкова безкомпромисно и за нашия сайт тука....?
  • Страхотна си ,Риа... невероятен стил на писане имаш и аз истински ти се възхищавам...
    ..а в държавата на откачалките такъв стих усмихва.. Поздрави!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...