26.10.2006 г., 12:12

Градът на откачалките

1.3K 0 13
За ден в града на откачалките 
наложи ми се да отскоча.
Посрещнаха ме "магистралките"
и сагата оттам се почна...

Инстанции и учреждения
с рояци мишки канцеларски- 
частици от една империя
на маниерите снобарски...

Пейзажите меняха краските
от кал... до жълтите павета...
От лукс преливаха контрастите
в без дъх останали дървета...

За пет-шест часа бях, не повече,
тълпи от хора с маски разни,
на всяка крачка луд говореше
на себе си с зеници празни...

Отидох си със нетърпение
от този зомби-град печален...
Провинциално извинение, 
но всеки тук е ненормален...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Възхитена съм:
    тълпи от хора с маски разни,
    на всяка крачка луд говореше
    на себе си с зеници празни...
    Дерзай Гери...Спечели си още един ФЕН!!!
  • Поздравления!!!
  • Рия, както винаги прекрасна. Имах нужда от твой стих в тази ранна утрин!
  • Страхотно!
    Давай още!
    Те, това е , прав и непрощаващ стих!
    Интересно ще звучи от теб нещо толкова безкомпромисно и за нашия сайт тука....?
  • Страхотна си ,Риа... невероятен стил на писане имаш и аз истински ти се възхищавам...
    ..а в държавата на откачалките такъв стих усмихва.. Поздрави!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...