31 окт. 2008 г., 10:49

Грехът

721 0 6
 

Знам, че го познавате.

Не се лъжете.

Той отдавна и вас е обладал. С власт.

 И заявявате гръмко: "Проклет да е!",

а в думите ви се прокрадва страст.

 

 

Знам, че го познавате.

И стряска.

Приел лика на неочакван ваш познат.

О, как само ви отива тази маска,

когато забраните от него се свалят.

 

 

Знам, че го познавате.

 От болка.

Утехата го е зовяла за разпятие.

Той прониквал е с истинност дълбока,

заклеймил сълзите за проклятие.

 

 

Знам, че го познавате.

В заблуда.

 Кънтял е под дрехите ви неговия глас.

Престорен на любов, той я е погубвал,

изпил на екс измоления шанс.

 

 

Знам, че го познавате.

В гнева си.

Оръжие той  давал ви е за разстрел.

Средствата ли жертвахте или целта си,

когато дал е, но и двойно е отнел?

 

 

Знам, че го познавате.

И помогнете.

Как разпознава се, когато е до нас...

Лек има ли, щом средство са мъжете?

А жените са второто му "аз".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересен стил имаш.Разбира се че има лек.Това е любовта-тя е прогилактиката.А покаянието е антибиотика-убива го тотално.Ще си позволя да цитирам едно стихче на Серафим:



    Може би!

    Да се топиш във грях,
    измъчен и разкаян,
    да тръпнеш гузен, плах,
    обзет от смут безкраен,
    а външно да си строг
    и праведен и светъл,
    с добре прикрит порок,
    с привидна добродетел;
    да чезнеш раздвоен
    и всякога пристрастен;
    към Бога устремен,
    на дявола подвластен
    в доброто да се вричаш,
    на злото да си роб,
    живота да обичаш
    и жив да си във гроб;
    и никой да не знае
    за твоите борби -
    туй моята съдба е...
    и твойта, може би!...


  • Няма как да не се съглася остава ни само да търсим, нещото което да намери доминантност над този вкус... и да го заличи...
  • Той ни познава по-добре за съжаление
    Единственото нещо, което прави всички пътища да оставят небрежен леко кисел вкус на еднаквост.

    Поздрави.
  • Благодаря ви! Наистина ме прави щастлива факта, че сте го харесали...
    Ако пак се отбиете тук... ще се радвам да споделите мислите си по въпроса има ли лек?
    Поздрави!
  • Грях ще е ако това стихотворение не попадне в някоя стихосбирка! Страхотно е! Поздрави!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...