31 окт. 2008 г., 10:49

Грехът

718 0 6
 

Знам, че го познавате.

Не се лъжете.

Той отдавна и вас е обладал. С власт.

 И заявявате гръмко: "Проклет да е!",

а в думите ви се прокрадва страст.

 

 

Знам, че го познавате.

И стряска.

Приел лика на неочакван ваш познат.

О, как само ви отива тази маска,

когато забраните от него се свалят.

 

 

Знам, че го познавате.

 От болка.

Утехата го е зовяла за разпятие.

Той прониквал е с истинност дълбока,

заклеймил сълзите за проклятие.

 

 

Знам, че го познавате.

В заблуда.

 Кънтял е под дрехите ви неговия глас.

Престорен на любов, той я е погубвал,

изпил на екс измоления шанс.

 

 

Знам, че го познавате.

В гнева си.

Оръжие той  давал ви е за разстрел.

Средствата ли жертвахте или целта си,

когато дал е, но и двойно е отнел?

 

 

Знам, че го познавате.

И помогнете.

Как разпознава се, когато е до нас...

Лек има ли, щом средство са мъжете?

А жените са второто му "аз".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересен стил имаш.Разбира се че има лек.Това е любовта-тя е прогилактиката.А покаянието е антибиотика-убива го тотално.Ще си позволя да цитирам едно стихче на Серафим:



    Може би!

    Да се топиш във грях,
    измъчен и разкаян,
    да тръпнеш гузен, плах,
    обзет от смут безкраен,
    а външно да си строг
    и праведен и светъл,
    с добре прикрит порок,
    с привидна добродетел;
    да чезнеш раздвоен
    и всякога пристрастен;
    към Бога устремен,
    на дявола подвластен
    в доброто да се вричаш,
    на злото да си роб,
    живота да обичаш
    и жив да си във гроб;
    и никой да не знае
    за твоите борби -
    туй моята съдба е...
    и твойта, може би!...


  • Няма как да не се съглася остава ни само да търсим, нещото което да намери доминантност над този вкус... и да го заличи...
  • Той ни познава по-добре за съжаление
    Единственото нещо, което прави всички пътища да оставят небрежен леко кисел вкус на еднаквост.

    Поздрави.
  • Благодаря ви! Наистина ме прави щастлива факта, че сте го харесали...
    Ако пак се отбиете тук... ще се радвам да споделите мислите си по въпроса има ли лек?
    Поздрави!
  • Грях ще е ако това стихотворение не попадне в някоя стихосбирка! Страхотно е! Поздрави!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...