Грехът
Знам, че го познавате.
Не се лъжете.
Той отдавна и вас е обладал. С власт.
И заявявате гръмко: "Проклет да е!",
а в думите ви се прокрадва страст.
Знам, че го познавате.
И стряска.
Приел лика на неочакван ваш познат.
О, как само ви отива тази маска,
когато забраните от него се свалят.
Знам, че го познавате.
От болка.
Утехата го е зовяла за разпятие.
Той прониквал е с истинност дълбока,
заклеймил сълзите за проклятие.
Знам, че го познавате.
В заблуда.
Кънтял е под дрехите ви неговия глас.
Престорен на любов, той я е погубвал,
изпил на екс измоления шанс.
Знам, че го познавате.
В гнева си.
Оръжие той давал ви е за разстрел.
Средствата ли жертвахте или целта си,
когато дал е, но и двойно е отнел?
Знам, че го познавате.
И помогнете.
Как разпознава се, когато е до нас...
Лек има ли, щом средство са мъжете?
А жените са второто му "аз".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
остава ни само да търсим, нещото което да намери доминантност над този вкус... и да го заличи...
