...Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?...
Валери Петров
Дали сънуват своя полет нощем,
заспали под завесата на мрака
или летят в небето топло още,
жадувайки в гнездото да ги чакат?!
Те нямат власт над времето съдбовно,
но някак странно то ги приютява.
Летят и пеят над земя греховна,
докато легнат в нейната жарава.
Какво ли търсят долу – сред искрите –
храна за уморените си песни?!
Заспиват птиците, а във душите
остават сънищата им небесни...
© Симеон Ангелов Все права защищены
Поздрави, Симеоне!