30 июн. 2007 г., 10:15

Грешка ли

702 0 2
Какво направих, май, че нараних те!
Защо не мога да се спра?
Сърцето май е уморено,
след толкова говорене и суета?
Понякога ще лягам с мисълта,
че грешката, фатална е за мен,
но дали ще мога да я превъзмогна – не!
Защото ти намери тайната врата,
намери тайната врата към мен.
Ключът й е ръждясал във ключалката
и може всеки миг да се строши - на две…
Но ти навярно ще намериш начин -
ще можеш без проблем въпроса да решиш…
Дано не е успял пак някой да ме затръшне
като празен делничен пакет,
в който, Бога ми, до време,
стояха скрити толкова мечти…
И днес, когато пиша тези думи,
сълзите във очите ми напират,
душата ми се бори със съвестта,
спонтанно да намери начин
горчилката да изтърпи.
И обичта, която бавно ме обсебва…
И тръпките, и радостта
от всяко твое кликване върху екрана,
от сладостта на нежните слова.
От тази сладка, радостна омая,
която ме обзема всеки път,
когато телефона прозвъни,
и в него чувам твоя глас – тъй искрен, неспокоен…

27 март 2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....