Грешна посока

17 янв. 2009 г., 11:31

Поэзия

502 0 2

Да извървя своя път по жарава бях родена,

летях, политах, после отново се сривах.

Парализирана от болка станах лесна мишена

и смисъл на своя живот не откривах.

А как исках силно да обичам, да раздавам,

а в следващия миг ограбвах и рушах.

Исках да съм зла, но съвестта ми ме възпираше

на прага на всеки пореден, тежък грях.

Намразих всички хора. И себе си намразих.

Всяка нощ танцувах гола, танца на страха.

Клетви, правила, мечти - всичко аз погазих

и се покрих на изгорялата ми същност със праха.

И така повехнала едничка мисъл свята

ме караше да искам да разпръсна този мрак,

за да те открия и отново да ти пратя

душата си осакатена - да я стъпчеш пак!