Грешна посока
Да извървя своя път по жарава бях родена,
летях, политах, после отново се сривах.
Парализирана от болка станах лесна мишена
и смисъл на своя живот не откривах.
А как исках силно да обичам, да раздавам,
а в следващия миг ограбвах и рушах.
Исках да съм зла, но съвестта ми ме възпираше
на прага на всеки пореден, тежък грях.
Намразих всички хора. И себе си намразих.
Всяка нощ танцувах гола, танца на страха.
Клетви, правила, мечти - всичко аз погазих
и се покрих на изгорялата ми същност със праха.
И така повехнала едничка мисъл свята
ме караше да искам да разпръсна този мрак,
за да те открия и отново да ти пратя
душата си осакатена - да я стъпчеш пак!
© Павлина Ненова All rights reserved.
