Грешнице моя, прекрасна си...
Грешнице моя, прекрасна си...
Грешнице моя прекрасна,
греховни мисли в мрака за мене стаила,
моят стих там ли те тласна,
тръпнеща, бяла, с поглед изгаряш ме -
не мислеща, бясна.
Да утоля страстта ти дива желаеш,
от твоето вино искаш да пия,
в ласки горещи потапяш ме, изпепеляваща -
горести стари в тях да убия.
Грешнице моя, добре, че те има,
отдавна забравени, чувства отхвърлени,
в мен да разпалиш,
живота затрупал, младостта ми повяхнала,
за нов живот да извадиш.
Вплели тела и устните впили от еликсира любовен,
ме каниш да пием,
житейските тегоби далече захвърлили,
душите си с грях да покрием.
Грешнице моя, прекрасна - ето, вземи ме,
дари ми ти щастие толкова търсено, окаляно,
плюто и веч изоставено,
потапям се в теб и се радвам
за всичко направено,
щастлив, че те имам, за прошка
никого няма да моля,
пред всичко, което ми даваш, прекланям се.
Боже, съди ни, да бъде Твоята воля.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Богдан Велков Все права защищены
