Грешнице моя, прекрасна си...
Грешнице моя, прекрасна си...
Грешнице моя прекрасна,
греховни мисли в мрака за мене стаила,
моят стих там ли те тласна,
тръпнеща, бяла, с поглед изгаряш ме -
не мислеща, бясна.
Да утоля страстта ти дива желаеш,
от твоето вино искаш да пия,
в ласки горещи потапяш ме, изпепеляваща -
горести стари в тях да убия.
Грешнице моя, добре, че те има,
отдавна забравени, чувства отхвърлени,
в мен да разпалиш,
живота затрупал, младостта ми повяхнала,
за нов живот да извадиш.
Вплели тела и устните впили от еликсира любовен,
ме каниш да пием,
житейските тегоби далече захвърлили,
душите си с грях да покрием.
Грешнице моя, прекрасна - ето, вземи ме,
дари ми ти щастие толкова търсено, окаляно,
плюто и веч изоставено,
потапям се в теб и се радвам
за всичко направено,
щастлив, че те имам, за прошка
никого няма да моля,
пред всичко, което ми даваш, прекланям се.
Боже, съди ни, да бъде Твоята воля.
© Богдан Велков All rights reserved.
