26 окт. 2007 г., 22:45

Гробище

884 0 3

Сърцето ми гори

в пламъци от звуци,

писъци и гласове,

гориво те наливат

в моето сърце.

Пламъкът е вътре,

пожарът се разгаря,

дървеният кол забит,

бавно ме изгаря.

Мраморни плочи, гравирани имена,

под земята заровени тела,

а навън е зловеща тъмнина,

светят само звезди и запълнена луна.

Пусто поле,

забитите колове,

затегнати възели,

разровени гробове.

Проядени трупове,

забравени имена,

изгорени на кладата тела,

разпръсната е пепелта.

Вълчият вой,

разхвърляната пръст,

гробът е изровен,

изтръгнат е дървеният кръст.

Мъртвецът е в ковчега,

гробарят е готов

and six feet under the grass

запълнен е отново този гроб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...