26.10.2007 г., 22:45

Гробище

886 0 3

Сърцето ми гори

в пламъци от звуци,

писъци и гласове,

гориво те наливат

в моето сърце.

Пламъкът е вътре,

пожарът се разгаря,

дървеният кол забит,

бавно ме изгаря.

Мраморни плочи, гравирани имена,

под земята заровени тела,

а навън е зловеща тъмнина,

светят само звезди и запълнена луна.

Пусто поле,

забитите колове,

затегнати възели,

разровени гробове.

Проядени трупове,

забравени имена,

изгорени на кладата тела,

разпръсната е пепелта.

Вълчият вой,

разхвърляната пръст,

гробът е изровен,

изтръгнат е дървеният кръст.

Мъртвецът е в ковчега,

гробарят е готов

and six feet under the grass

запълнен е отново този гроб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....