26.10.2007 г., 22:45

Гробище

885 0 3

Сърцето ми гори

в пламъци от звуци,

писъци и гласове,

гориво те наливат

в моето сърце.

Пламъкът е вътре,

пожарът се разгаря,

дървеният кол забит,

бавно ме изгаря.

Мраморни плочи, гравирани имена,

под земята заровени тела,

а навън е зловеща тъмнина,

светят само звезди и запълнена луна.

Пусто поле,

забитите колове,

затегнати възели,

разровени гробове.

Проядени трупове,

забравени имена,

изгорени на кладата тела,

разпръсната е пепелта.

Вълчият вой,

разхвърляната пръст,

гробът е изровен,

изтръгнат е дървеният кръст.

Мъртвецът е в ковчега,

гробарят е готов

and six feet under the grass

запълнен е отново този гроб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...