Сърцето ми гори
в пламъци от звуци,
писъци и гласове,
гориво те наливат
в моето сърце.
Пламъкът е вътре,
пожарът се разгаря,
дървеният кол забит,
бавно ме изгаря.
Мраморни плочи, гравирани имена,
под земята заровени тела,
а навън е зловеща тъмнина,
светят само звезди и запълнена луна.
Пусто поле,
забитите колове,
затегнати възели,
разровени гробове.
Проядени трупове,
забравени имена,
изгорени на кладата тела,
разпръсната е пепелта.
Вълчият вой,
разхвърляната пръст,
гробът е изровен,
изтръгнат е дървеният кръст.
Мъртвецът е в ковчега,
гробарят е готов
and six feet under the grass
запълнен е отново този гроб.
© Галина Всички права запазени