8 июл. 2007 г., 21:56

Грях ли

592 0 1
Не зная грях ли е и колко ще ми струва той?
Повярвай, влюбих се в тебе.
И тайно в твоя свят се настаних,
ей тъй, като на шега…

Искам да остана, може би греша?
И зная как ще заплатя това неистово желание,
че иде ми от радост да крещя,
за да извикам в себе си и пред света: Обичам те!

И твоят път нататък, дори трънлив и стръмен,
аз с теб да извървя, до края.
Нощта самотна твоя да превърна в ден,
с листа на рози аз да го обсипя, на рози да ухае.

И твоите мечти - да бъдат моя
луда надпревара с времето, което вечно бърза.
И няма ни за миг да се поспре.

И няма да ни чака много…
Ако с теб не се решим по този път да тръгнем…
По общия ни път, нагоре като волни птици
към простора син да полетим.

По този път, нагоре към звездите.

13 авг 2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...