8 jul 2007, 21:56

Грях ли

  Poesía
593 0 1
Не зная грях ли е и колко ще ми струва той?
Повярвай, влюбих се в тебе.
И тайно в твоя свят се настаних,
ей тъй, като на шега…

Искам да остана, може би греша?
И зная как ще заплатя това неистово желание,
че иде ми от радост да крещя,
за да извикам в себе си и пред света: Обичам те!

И твоят път нататък, дори трънлив и стръмен,
аз с теб да извървя, до края.
Нощта самотна твоя да превърна в ден,
с листа на рози аз да го обсипя, на рози да ухае.

И твоите мечти - да бъдат моя
луда надпревара с времето, което вечно бърза.
И няма ни за миг да се поспре.

И няма да ни чака много…
Ако с теб не се решим по този път да тръгнем…
По общия ни път, нагоре като волни птици
към простора син да полетим.

По този път, нагоре към звездите.

13 авг 2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...