8 jul 2007, 21:56

Грях ли

  Poesía
594 0 1
Не зная грях ли е и колко ще ми струва той?
Повярвай, влюбих се в тебе.
И тайно в твоя свят се настаних,
ей тъй, като на шега…

Искам да остана, може би греша?
И зная как ще заплатя това неистово желание,
че иде ми от радост да крещя,
за да извикам в себе си и пред света: Обичам те!

И твоят път нататък, дори трънлив и стръмен,
аз с теб да извървя, до края.
Нощта самотна твоя да превърна в ден,
с листа на рози аз да го обсипя, на рози да ухае.

И твоите мечти - да бъдат моя
луда надпревара с времето, което вечно бърза.
И няма ни за миг да се поспре.

И няма да ни чака много…
Ако с теб не се решим по този път да тръгнем…
По общия ни път, нагоре като волни птици
към простора син да полетим.

По този път, нагоре към звездите.

13 авг 2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...