8 jul 2007, 21:56

Грях ли

  Poesía
597 0 1
Не зная грях ли е и колко ще ми струва той?
Повярвай, влюбих се в тебе.
И тайно в твоя свят се настаних,
ей тъй, като на шега…

Искам да остана, може би греша?
И зная как ще заплатя това неистово желание,
че иде ми от радост да крещя,
за да извикам в себе си и пред света: Обичам те!

И твоят път нататък, дори трънлив и стръмен,
аз с теб да извървя, до края.
Нощта самотна твоя да превърна в ден,
с листа на рози аз да го обсипя, на рози да ухае.

И твоите мечти - да бъдат моя
луда надпревара с времето, което вечно бърза.
И няма ни за миг да се поспре.

И няма да ни чака много…
Ако с теб не се решим по този път да тръгнем…
По общия ни път, нагоре като волни птици
към простора син да полетим.

По този път, нагоре към звездите.

13 авг 2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...