ГРЪМ
Светкавица локва запали.
Зъзне гората в страх и трепет.
И се люлее страшна и алена -
ще стане на прах и пепел.
Бързо се спускам надолу.
удрят ме клони,
парят искри.
Огън слепи
ме до болка.
Дървото - самотник,
като мене гори.
© Мимо Николов Все права защищены
Поздрав, Мимо!