3 июн. 2015 г., 20:22  

Гърмът на Гърмен

500 0 0

Гърмен гръмна!

Като стъклен съд, препълнен с гневен газ!

Мрачното ни настояще няма ли да съмне,

след мъчителни години- ей така от раз!

 

В стъкленото общество,

удавено в безкрайната мътилка,

като уродливо, многоръко същество,

кална, клатеща клоака във чудовищна бутилка

смазва бавно българския ген,

тормозен, мачкан, унижаван,

във пагубна посока ден след ден,

без самостойно аз, а в полумъртвието притежаван!

 

Гърмен пръв започна да гърми,

или Катуница повела бе хорото,

управата със жалки кандърми,

повехнал цвят посипва върху злото.

 

Енергията тлее, но ще лумне,

изкуствени закони няма да я спрат,

срещу помията ще се възправят умни,

и ще се борят кълновете ни да не умрат!

 

гр. София, 02.06.2015 г. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...