7 апр. 2008 г., 10:13

Хайку след инфаркт

897 0 2

ХАЙКУ СЛЕД ИНФАРКТ

 

Зелени синусоиди носят
ритъм на живота.
Отлетяло сърце се завръща от небитието.
~ ~ ~

Болен октопод с
пипала от силиконови търбички
смуче изкуствен живот.

~ ~ ~

Пролетно птиче
суфлира от прозореца
диалозите на съдбата.

~ ~ ~

Усмихната сестра
с бяла къса престилка.
Слабините ми бавно се изпълват със смисъл.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атеист Грешников Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Завръщам се
    към гранично бялото
    между живота
    и смъртта,
    като ангел бисернобял
    между
    двата свята
    на кръст
    двете си ръце
    прострял...
    И
    пред живота
    сурово-реален
    и
    пред блаженството
    бяловечно
    на душата безсмъртна
    и вечна
    копнежът и
    за свободата
    дал...
    И
    през космична
    сребристо-бяла
    светлина
    в тунела
    преходен и чер
    от живота
    към вечността
    най-лекият
    предел...
  • Какъвто и да е поводът за написването,то е прекрасно и изпълнено с толкова съдържание,че те кара сериозно да се замислиш...за нещата от живота,...за кръговратите в живота..., за смисъла на живота...

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...