17 июл. 2006 г., 22:28

Хаос 

  Поэзия
696 0 2

Върви тя сама в мъглата,

А над нея е зората.

Страхът е нещо нормално,

Но чувството е неутрално.

 

Цари Хаосът над земята,

Демони излизат от на Ада недрата,

Вампири реят се из небесата-

Подвластници на Сатаната.

 

Има ли надежда за спасение,

Не-това е моето мнение.

Светът е вече пред разруха

В тъмната пустиня глуха.

 

Тук мрачна е гората,

Но само Той ще донесе светлината.

Идва Луцифер с крила черни и пламтящи,

Атакува с гръмотевици трещящи.

 

Няма вече надежда за спасение,

Нека властва разрушение!

 

 

 

© Антоний Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??