Jul 17, 2006, 10:28 PM

Хаос

  Poetry
836 0 2

Върви тя сама в мъглата,

А над нея е зората.

Страхът е нещо нормално,

Но чувството е неутрално.

 

Цари Хаосът над земята,

Демони излизат от на Ада недрата,

Вампири реят се из небесата-

Подвластници на Сатаната.

 

Има ли надежда за спасение,

Не-това е моето мнение.

Светът е вече пред разруха

В тъмната пустиня глуха.

 

Тук мрачна е гората,

Но само Той ще донесе светлината.

Идва Луцифер с крила черни и пламтящи,

Атакува с гръмотевици трещящи.

 

Няма вече надежда за спасение,

Нека властва разрушение!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антоний All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...