Харамия
''Войводо, я свивай ти кървав байрак,
време е назад да си ходим!''(Харамии-1;П.П.Славейков)
Жаркото слънце със хлад го облива,
стеле се денем вечерен кошмар.
Харамия незнаен към къщи отива,
носещ на плещи си тежък товар.
Майка пред порти го сетне очаква,
кървави сълзи текат из очи.
Балканът шуми и се сякаш разплаква
за тоз ''славен'' хайдутин дето роди.
Спря се мъжът пред таткови двори,
нежно поглади майка в лице.
После калъфа с камата отвори
и даде на майка си той писъмце.
Старата бързо писмото отвори,
тръпки полазиха нейни ръце.
Прочете тя що синът ù е сторил.
И камата заби във свое сърце.
Предател, изменник, позор за рода си! -
последно стенание тя промълви,
баща, другари и либе продал си
за дванадесет златни пари.
Чувайки майчини клетви позорни,
ножът изтръгна из нейната гръд.
Каза ''Прощавай'' със думи покорни
и той с нея отиде отвъд...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Божидар Георгиев Все права защищены
