4 мая 2018 г., 11:29

Хей моя съдба

643 0 0

 

Хей моя съдба,

от всичко какво не разбра.

Спътник си в пътя нелек.

До кога ще ме мъчиш така.

 

Изморих се да вярвам  в лъжата.

Изморих се да “прося“ топлина.

В празнотата  да търся светлина.

Позволи ми  пак да живея.

 

Зарових мечтите си в пясъка.

От несполука вече премалях.

Догаря бавно втората свещ,

аз чакам отговор от теб.

 

За теб съм супер непотребна.

Хей моя съдба, изтрий спомена,

от тази дълга раздяла,

спомена тъжен от евтина слава.

 

„Празнувам“ невъзможната

 ни среща, със сълзи на очи.

Този живот е болница,

в която дълго боледувам.

 

От твоето отсъствие

съм неизлечимо болна.

Хей моя съдба...

не ме забравяй, помогни ми.

 

Представа нямам как ще издържа.

Ето пак съм пред дилема,

трябва отново решение да взема,

но без теб не мога моя съдба.

 

Не се опитвай да ме променяш.

Не искам вече да мълча,

подскажи ми кого да убия.

Пази ми душата от друга мечта.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© С. П. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...