4.05.2018 г., 11:29

Хей моя съдба

642 0 0

 

Хей моя съдба,

от всичко какво не разбра.

Спътник си в пътя нелек.

До кога ще ме мъчиш така.

 

Изморих се да вярвам  в лъжата.

Изморих се да “прося“ топлина.

В празнотата  да търся светлина.

Позволи ми  пак да живея.

 

Зарових мечтите си в пясъка.

От несполука вече премалях.

Догаря бавно втората свещ,

аз чакам отговор от теб.

 

За теб съм супер непотребна.

Хей моя съдба, изтрий спомена,

от тази дълга раздяла,

спомена тъжен от евтина слава.

 

„Празнувам“ невъзможната

 ни среща, със сълзи на очи.

Този живот е болница,

в която дълго боледувам.

 

От твоето отсъствие

съм неизлечимо болна.

Хей моя съдба...

не ме забравяй, помогни ми.

 

Представа нямам как ще издържа.

Ето пак съм пред дилема,

трябва отново решение да взема,

но без теб не мога моя съдба.

 

Не се опитвай да ме променяш.

Не искам вече да мълча,

подскажи ми кого да убия.

Пази ми душата от друга мечта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С. П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...