Хераклит и пътят
ХЕРАКЛИТ И ПЪТЯТ
“Пътят нагоре и пътят надолу са един и същи път.”
Хераклит
Не знам на кръстопът ли съм роден,
или самият аз съм кръстопътен,
но се преплитат две посоки в мен
и в две посоки вечно съм запътен.
А пътят е един и същ. Но той
е с две страни, които се отричат.
И тук не става дума за завой
или за път, когото да пресичам.
Говоря за назад и за напред,
в посока “утре” и в посока “вчера”,
за пътя към “преди” или към “след”,
макар че този свят е триизмерен.
И вечният въпрос стои пред мен:
в каква посока пътя да поема?
Дали напред, към утрешния ден,
или назад, към миналото време.
Напред по пътя е естествен ход,
напред не е далеч, напред е близко,
но там е неживеният живот,
неясното, опасностите, риска.
Назад е миналото – оня свят,
сред който бродят спомените мили,
когато крачех тъй щастлив и млад,
и имах бъдеще, и имах сили.
Сега съм стар, сега съм уморен
и не живея – просто съществувам.
Какво бих търсил в утрешния ден
и за какво отново бих рискувал?
Прости ми, свят, но твоят бъден ден
за мен е просто старостта безока.
Върви към него, но върви без мен,
защото пътят има две посоки.
Върти се колелото все напред
и ти по тоя път към “утре” крачиш,
но в моя ден се спуска залез блед,
над пътя вечен бавно слиза здрачът
и кръстопътен, но и побелял,
аз вярната посока вече зная:
достатъчно към “утре” съм вървял –
там няма нищо, там е само краят.
А в моето “вчера” води равен път
и аз прегръщам спомена през рамо
и се завръщам в оня райски кът,
където ме очаква младостта ми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Чернев Все права защищены
А да са те плашили някога рисковете?
Не, не вярвам!
