Хиляда вещици
Тази нощ полудели са горе звездите,
пияни са сякаш и падат без страх,
луната разхайтена вре светлините си,
във тъмните кътчета, поръсени с прах.
Смях напосоки разхвърлял е вятърът,
стрелкат се дружно дузина метли...
по-тежки от гарвани, най-странното ято,
виждали някога мойте очи.
Изпити догарят като свещи злокобни,
две подир две ме посочваха с пръст
и падат до мен плодовете отровни,
червени и черни, с най-горчивият вкус.
Хилядата вещици крадат страховете ми,
всяка отне по-един от сърцето,
захапваха гърлото сякаш проклетите,
и после политаха горе в небето.
И жадни за още прииждаха пак,
замаян танцувах... смеех се лудо,
не пожелаха любов, копнеж или грях,
страховете ми взеха, не искаха друго!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Зафиров Все права защищены
