Химера
Химера
Някой казват ми - ,,Животът ти е лош,,
Кой? Моят ли?
Та аз живея във разкош!
Със спомени, мечти, приятели сегашни,
отминали години, вече малко прашни.
Да, вярно е - живуркам си, а не живея,
но имам си мечта, била пък тя химера.
Но кой пък казва, че химерата, като такава,
е недостижима и че вдигаш само врява,
че ще станеш ти такъв или онакъв?
А ако сърцето ти повярва?
И химерата като такава се стопи и стане цел,
която сочиш с пръст напред и казваш:
,,Там ще бъда аз на първий ред!,,
И че може гордо да стоиш в живота,
бюст дори да ти изваят.
Венци да ти поднасят и да те възпяват...
Дотука! Стига!
Киното затварят и ти обръщаш гръб,
и тръгваш сам,
останал със химерата и своя блян.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емил Стоянов Все права защищены
