IceMoon (Виктория Минева)
44 397
27 июн. 2006 г., 19:42

„Химия” 

  Поэзия
1068 0 3

Удавих се в морето на бездушие и сълзи,
проронени заради  действията на другите..
Омръзна ми вечното осъзнато неразбиране
и хвърчащите из облаците несбъднати приказки..

Всеки поучава, остават си само думите
и заблудите, че някой изобщо нещо „загря”,
изрази, на които не вярват даже и лудите
за чувства, смислови теми за вечността..

Време ми трябваше  да стигна до извода,
че по-добре без смес от измислена химия…
Да се храним и дишаме от полезни вещества,
че неизменна била целостта и сигурността..

Писна ми от крайно неуспешните опити
да се оцвети индикатора от  течността..
Само грешки – е, бях слаба по химия,
дойде ми до гуша от вечното „учене”..

И пояс не ме спаси,  но нищо, ще плуваме
в мислите си далечни  по гребена на сухи вълни
на цветно - безцветен и бездънен воден басейн..
Океан ли да го наричаме или прозрачна синева?


27.06.2005 г.

 

© Виктория Минева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??