Удавих се в морето на бездушие и сълзи,
проронени заради действията на другите..
Омръзна ми вечното осъзнато неразбиране
и хвърчащите из облаците несбъднати приказки..
Всеки поучава, остават си само думите
и заблудите, че някой изобщо нещо „загря”,
изрази, на които не вярват даже и лудите
за чувства, смислови теми за вечността..
Време ми трябваше да стигна до извода,
че по-добре без смес от измислена химия…
Да се храним и дишаме от полезни вещества,
че неизменна била целостта и сигурността.. ...