22 нояб. 2016 г., 14:06  

Хляб за новата ни къща

556 0 7

 

Меся хляб за новата ни къща.

Ситото танцува ритуално

слънчев танц след сборище от пътища

и посоки стръмни, трудни, кални...

 

Меся хляб. По пръстите полепват

белите тестени пеперуди

и предизгревно в душата светват

медени мечти, за рой събудени.

 

Хлябът се надига от нощвѝте,

в бъдещето иска да прекрачи,

а в сърцето му, от мене скрито,

грее малко сребърно петаче.

 

Щом готов е, с радост притаена

този хляб в ръцете ти ще сложа,

да измолиш ти за теб и мене

здраве и любов от Дядо Божи.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Думите ти топлят, приятно ми е да прочета, дано съм ги заслужила!
  • Красиво! Наистина свещенодействие, но така колоритно описано.... Почитания, Мария!
  • Топлинка сте ми вие, момичета, а самата мисия на жената е свързана с това свещенодействие. Радвам се, че се отбихте на моята страничка!
  • Месенето на хляб е свещенодействие, много точно описано тук, с красиви метафори и любов към живота. Аплодирам стиха ти!
  • Нарисувала си го този стих, толкова образен... и с една сгушена топлинка в него

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...