Меся хляб за новата ни къща.
Ситото танцува ритуално
слънчев танц след сборище от пътища
и посоки стръмни, трудни, кални...
Меся хляб. По пръстите полепват
белите тестени пеперуди
и предизгревно в душата светват
медени мечти, за рой събудени.
Хлябът се надига от нощвѝте,
в бъдещето иска да прекрачи,
а в сърцето му, от мене скрито,
грее малко сребърно петаче.
Щом готов е, с радост притаена
този хляб в ръцете ти ще сложа,
да измолиш ти за теб и мене
здраве и любов от Дядо Божи.
© Мария Панайотова Все права защищены