22 нояб. 2016 г., 14:06  

Хляб за новата ни къща

553 0 7

 

Меся хляб за новата ни къща.

Ситото танцува ритуално

слънчев танц след сборище от пътища

и посоки стръмни, трудни, кални...

 

Меся хляб. По пръстите полепват

белите тестени пеперуди

и предизгревно в душата светват

медени мечти, за рой събудени.

 

Хлябът се надига от нощвѝте,

в бъдещето иска да прекрачи,

а в сърцето му, от мене скрито,

грее малко сребърно петаче.

 

Щом готов е, с радост притаена

този хляб в ръцете ти ще сложа,

да измолиш ти за теб и мене

здраве и любов от Дядо Божи.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Думите ти топлят, приятно ми е да прочета, дано съм ги заслужила!
  • Красиво! Наистина свещенодействие, но така колоритно описано.... Почитания, Мария!
  • Топлинка сте ми вие, момичета, а самата мисия на жената е свързана с това свещенодействие. Радвам се, че се отбихте на моята страничка!
  • Месенето на хляб е свещенодействие, много точно описано тук, с красиви метафори и любов към живота. Аплодирам стиха ти!
  • Нарисувала си го този стих, толкова образен... и с една сгушена топлинка в него

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....