little`Death (Ели)
44 18
14 мая 2007 г., 23:39

Хора 

  Поэзия
579 0 1
"Животът ми е труден",
"Животът ми е Ад",
тъй казват всички
в този странен свят.

Навън излизам и се сблъсквам
с хорските лица, сълзите
спирам и потърсвам
на безразличието дланта.

Ах, искам да не чувствам!
Но как да оцелея с сърце,
отворено за всички?
Как в мой свят да заживея
с толкова вратички?


Те, хората, това и чакат.
Отвор да има, да се шмугнат,
с душата ти да разполагат,
за нея да раздумват.

А аз наивната, пак страдам.
И стон, и зов, и без утеха,
ръка подавам за любов,
ръка подавам на човека.

[12.05.07]

© Ели Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Те всички се оплакват! Било по навик, било да не им завиждат! Но като се подава ръка - дано човекът не е свикнал само да взима! Защото тогава може да се затъне, както твоята героиня е не е подозирала!
Предложения
: ??:??