Хора
848
0
1
"Животът ми е труден",
"Животът ми е Ад",
тъй казват всички
в този странен свят.
Навън излизам и се сблъсквам
с хорските лица, сълзите
спирам и потърсвам
на безразличието дланта.
Ах, искам да не чувствам!
Но как да оцелея с сърце,
отворено за всички?
Как в мой свят да заживея
с толкова вратички?
Те, хората, това и чакат.
Отвор да има, да се шмугнат,
с душата ти да разполагат,
за нея да раздумват.
А аз наивната, пак страдам.
И стон, и зов, и без утеха,
ръка подавам за любов,
ръка подавам на човека.
[12.05.07]
"Животът ми е Ад",
тъй казват всички
в този странен свят.
Навън излизам и се сблъсквам
с хорските лица, сълзите
спирам и потърсвам
на безразличието дланта.
Ах, искам да не чувствам!
Но как да оцелея с сърце,
отворено за всички?
Как в мой свят да заживея
с толкова вратички?
Те, хората, това и чакат.
Отвор да има, да се шмугнат,
с душата ти да разполагат,
за нея да раздумват.
А аз наивната, пак страдам.
И стон, и зов, и без утеха,
ръка подавам за любов,
ръка подавам на човека.
[12.05.07]
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Всички права запазени
Било по навик, било да не им завиждат! Но като се подава ръка - дано човекът не е свикнал само да взима! Защото тогава може да се затъне, както твоята героиня е не е подозирала!