22 мар. 2022 г., 18:13

Хората не обичат

854 2 3

Хората не обичат,
не обичат различни като мен,
не харесват зимата тежка,
не преживят своя ден.

 

Хората не обичат,
не обичат да чуват истина жестока,
не вярват в своя късмет,
не се усмихват на съдбата едноока.

 

И все повече вярвам, хората не обичат,
не обичат очите ми студени и
всеки ден с тях се наричам -
вечна сянка в зелено.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хората обичат различни неща,
    та кой обича зимата тежка!
    Истината е една,
    зависи от кой ъгъл я гледаш!
    Дали е едноока - не зная,
    посоката ѝ е една и там е твоят късмет,
    но иска се да го откриеш и управляваш!
    Очите ти тогава ще станат с цвят,
    зеленото е като пролет прекрасна!
  • Извинете, но никъде не пише, че трябва да дам анализ на текста. Аз също не разбирам понякога стихове, но това вече идва от мен, а не от човека. Не съм гнева, ако бях, щях да Ви пиша подобни коментари като Вашите. Всъщост Вие много си противоречите, казвате, че пиша добре и в същия момент, че не разбирате...
  • Това е моя творба, дали съм различна и по какъв начин, мисля, че си остава за мен. Написала съм го, защото това съм чувствала. Не мисля, че Вие сте човека, които трябва да ме пита. Коментара Ви е неуместен и заядлив. Вие също пишете, аз имам уважение към Вас. Нека всеки оценява творбите на останалите, мисля, че за това сме тук, ако не Ви харесва нещо, може да подминете.🙂

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...