22.03.2022 г., 18:13

Хората не обичат

858 2 3

Хората не обичат,
не обичат различни като мен,
не харесват зимата тежка,
не преживят своя ден.

 

Хората не обичат,
не обичат да чуват истина жестока,
не вярват в своя късмет,
не се усмихват на съдбата едноока.

 

И все повече вярвам, хората не обичат,
не обичат очите ми студени и
всеки ден с тях се наричам -
вечна сянка в зелено.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хората обичат различни неща,
    та кой обича зимата тежка!
    Истината е една,
    зависи от кой ъгъл я гледаш!
    Дали е едноока - не зная,
    посоката ѝ е една и там е твоят късмет,
    но иска се да го откриеш и управляваш!
    Очите ти тогава ще станат с цвят,
    зеленото е като пролет прекрасна!
  • Извинете, но никъде не пише, че трябва да дам анализ на текста. Аз също не разбирам понякога стихове, но това вече идва от мен, а не от човека. Не съм гнева, ако бях, щях да Ви пиша подобни коментари като Вашите. Всъщост Вие много си противоречите, казвате, че пиша добре и в същия момент, че не разбирате...
  • Това е моя творба, дали съм различна и по какъв начин, мисля, че си остава за мен. Написала съм го, защото това съм чувствала. Не мисля, че Вие сте човека, които трябва да ме пита. Коментара Ви е неуместен и заядлив. Вие също пишете, аз имам уважение към Вас. Нека всеки оценява творбите на останалите, мисля, че за това сме тук, ако не Ви харесва нещо, може да подминете.🙂

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...