22.03.2022 г., 18:13

Хората не обичат

862 2 3

Хората не обичат,
не обичат различни като мен,
не харесват зимата тежка,
не преживят своя ден.

 

Хората не обичат,
не обичат да чуват истина жестока,
не вярват в своя късмет,
не се усмихват на съдбата едноока.

 

И все повече вярвам, хората не обичат,
не обичат очите ми студени и
всеки ден с тях се наричам -
вечна сянка в зелено.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хората обичат различни неща,
    та кой обича зимата тежка!
    Истината е една,
    зависи от кой ъгъл я гледаш!
    Дали е едноока - не зная,
    посоката ѝ е една и там е твоят късмет,
    но иска се да го откриеш и управляваш!
    Очите ти тогава ще станат с цвят,
    зеленото е като пролет прекрасна!
  • Извинете, но никъде не пише, че трябва да дам анализ на текста. Аз също не разбирам понякога стихове, но това вече идва от мен, а не от човека. Не съм гнева, ако бях, щях да Ви пиша подобни коментари като Вашите. Всъщост Вие много си противоречите, казвате, че пиша добре и в същия момент, че не разбирате...
  • Това е моя творба, дали съм различна и по какъв начин, мисля, че си остава за мен. Написала съм го, защото това съм чувствала. Не мисля, че Вие сте човека, които трябва да ме пита. Коментара Ви е неуместен и заядлив. Вие също пишете, аз имам уважение към Вас. Нека всеки оценява творбите на останалите, мисля, че за това сме тук, ако не Ви харесва нещо, може да подминете.🙂

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...