21 июл. 2015 г., 14:48

Храм

548 0 0

Храм

 

По мръсни улици, посред вертепи,

аз вечно търся красота и храм.

Душата ми е ад от греховете.

Молете се за клетия Върбан!

 

За мир и за любов съм на земята,

за вярата в божествения Син,

че Неговата кръв, до смърт пролята,

и мене - първи грешник - ще спаси.

 

А мойта чаша бе така горчива,

че много болки аз от нея пих.

Затуй посягах често към молива.

Спомнете си поне един мой стих!

 

През всички дни приятели жадувах.

Не исках - без любима - да съм сам.

Че зная: с тях животът ще си струва.

Готова - за взаимност - мойта длан.

 

И сладко, и горчиво битието,

че над вертепите виси небе.

За него моля се като детето.

А храма виждам в моето сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Върбан Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...