Храм

По мръсни улици, посред вертепи,

аз вечно търся красота и храм.

Душата ми е ад от греховете.

Молете се за клетия Върбан!

За мир и за любов съм на земята,

за вярата в божествения Син,

че Неговата кръв, до смърт пролята,

и мене - първи грешник - ще спаси.

А мойта чаша бе така горчива,

че много болки аз от нея пих.

Затуй посягах често към молива.

Спомнете си поне един мой стих!

През всички дни приятели жадувах.

Не исках - без любима - да съм сам.

Че зная: с тях животът ще си струва.

Готова - за взаимност - мойта длан.

И сладко, и горчиво битието,

че над вертепите виси небе.

За него моля се като детето.

А храма виждам в моето сърце.