Хронология (дует с Восъчната Принцеса)
(дует с Восъчната Принцеса)
Ако има игра, която съм отхвърлял,
то тя е играта на съдбата ми с мен.
Всички житейски пречки, дошли първи
са причините да се чувствам променен.
Ако в живота има етапи по схема
... извън графика движа се аз...
Не се вписвам във общата тема -
без хронология с дата и час...
Като стара история, недописана от автора,
аз съм отворена книга днес за всички вас.
И може би моят сюжет е просто метафора,
за това, което бих искал да кажа на глас.
И като роман във стил "Фантастика" -
неразбрана, оставам на много от нас:
аз - онази, нестандартната пластика
от някой си скулптор (неизвестен за вас).
Дали бих бил картина, или просто портрет?
Всичко, което моите чувства би изразило
е просто механизъм от рими, сърце на поет,
място, където... щастието се е вградило...
Храм за мечти съм, в руините издигнат.
И пясъчен замък... построен върху лед.
И всичко и нищо до днес аз постигнах,
този ред вече свършва, а иде куплет...
Като в книга ли, по-скоро - летопис,
са запечатани моите душевни състояния.
Ако някой ден отново се родя, аз бих
избрал да преживея същите... страдания.
Защото това, което в сърцето си нося
по-скъпо ми струва от всички блага.
И не бих го събрала, дори и да прося.
И не бих го продала, дори и да умра...
Ако има игра, която съм отхвърлял,
то тя е играта на съдбата ми с мен.
Всички житейски пречки, дошли първи
са причините да се чувствам променен.
Ако в живота има етапи по схема
... извън графика движа се аз...
Не се вписвам във общата тема -
без хронология с дата и час...
Като стара история, недописана от автора,
аз съм отворена книга днес за всички вас.
И може би моят сюжет е просто метафора,
за това, което бих искал да кажа на глас.
И като роман във стил "Фантастика" -
неразбрана, оставам на много от нас:
аз - онази, нестандартната пластика
от някой си скулптор (неизвестен за вас).
Дали бих бил картина, или просто портрет?
Всичко, което моите чувства би изразило
е просто механизъм от рими, сърце на поет,
място, където... щастието се е вградило...
Храм за мечти съм, в руините издигнат.
И пясъчен замък... построен върху лед.
И всичко и нищо до днес аз постигнах,
този ред вече свършва, а иде куплет...
Като в книга ли, по-скоро - летопис,
са запечатани моите душевни състояния.
Ако някой ден отново се родя, аз бих
избрал да преживея същите... страдания.
Защото това, което в сърцето си нося
по-скъпо ми струва от всички блага.
И не бих го събрала, дори и да прося.
И не бих го продала, дори и да умра...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Андонов Все права защищены
