30 окт. 2007 г., 15:52

Хубаво, лошо, много лошо

967 0 1

Хубаво, лошо, много лошо -

днес си "happy", утре - не си,

живееш, а живот - няма,

не знаеш за какво -

умираш при поредната раздяла -

този път наистина боли.

За тебе смисъл вече няма,

часовникът, отмерващ времето, спира да тик-так-а,

сърцето - спира да тупти.

Безсилна си, но стани и звездите погледни,

животът, знай, не спира - той продължава.

Луната нежно се усмихва,

поглежда те и ти шепти: "Не се сърди!" - усмихни се и ти.

Бъди щастлива и щастие да няма

и радвай се, когато те боли...

Там високо - в небосвода, обсипан с хиляди звезди,

една за тебе може би свети...

Звезда, която може би на друг е -

звезда - за тебе и за него,

която никога не ще ви раздели...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христиана Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...