Хубаво, лошо, много лошо -
днес си "happy", утре - не си,
живееш, а живот - няма,
не знаеш за какво -
умираш при поредната раздяла -
този път наистина боли.
За тебе смисъл вече няма,
часовникът, отмерващ времето, спира да тик-так-а,
сърцето - спира да тупти.
Безсилна си, но стани и звездите погледни,
животът, знай, не спира - той продължава.
Луната нежно се усмихва,
поглежда те и ти шепти: "Не се сърди!" - усмихни се и ти.
Бъди щастлива и щастие да няма
и радвай се, когато те боли...
Там високо - в небосвода, обсипан с хиляди звезди,
една за тебе може би свети...
Звезда, която може би на друг е -
звезда - за тебе и за него,
която никога не ще ви раздели...
© Христиана Стоянова Всички права запазени