И...
Едно строшено пладне разпилява
горещите си бликове над мен,
една река, превърната в жарава,
тече през уморения ми ден
и слънцето се дави зад завоя
в подмолите на странен лес сребрист,
и тази звънка пустота е моя,
и свири вятърът с тополов лист,
и някаква магия разтопява
бездънния безпаметен покой,
и тишината като хладна лава ...