severianin (Валентин Чернев)
417 677
8 мая 2012 г., 10:08

И... 

  Поэзия
712 0 20

И...

 

Едно строшено пладне разпилява

горещите си бликове над мен,

една река, превърната в жарава,

тече през уморения ми ден

 

и слънцето се дави зад завоя

в подмолите на странен лес сребрист,

и тази звънка пустота е моя,

и свири вятърът с тополов лист,

 

и някаква магия разтопява

бездънния безпаметен покой,

и тишината като хладна лава

потича между брегове от зной;

 

и рибите проблясват сред водата,

в която плуват облак и небе,

и времето прогнила мрежа мята

и в старата си ладия гребе,

 

и часовете губят очертания,

и стават само сънен силует

и сянка в нереални мироздания

и сплав гореща от “преди” и “след”;

 

и няма нищо –

само светла бездна

от времена, заспали летен сън,

и тишина, в която всичко чезне

и става само сянка, само звън

 

и нищо друго –

само късно пладне,

в което лудост слънчева струи,

горещи часове от вечност хладна

и безконечна върволица “и...”

 

© Валентин Чернев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??