И бучка захар в леден океан...
Когато се изгубиш в лабиринт
страхът напира в теб и те поглъща.
Светът завърта се в невидим спин,
безсилно ти се струва най-могъщото.
И бучка захар в леден океан,
разтваряш се в солените съмнения.
Умира нероденият ти блян
попаднал в плен на мъртвото вълнение.
Очите са предградия на същността,
а споменът - последното причастие.
В овраг между живота и смъртта
живее тайно призракът на щастието.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
