vega666 (Младен Мисана)
1541 14268
24 янв. 2022 г., 22:37

И бучка захар в леден океан... 

  Поэзия
504 18 16

Когато се изгубиш в лабиринт

страхът напира в теб и те поглъща.

Светът завърта се в невидим спин,

безсилно ти се струва най-могъщото.

 

И бучка захар в леден океан,

разтваряш се в солените съмнения.

Умира нероденият ти блян

попаднал в плен на мъртвото вълнение.

 

Очите са предградия на същността,

а споменът - последното причастие.

В овраг между живота и смъртта

живее тайно призракът на щастието.

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Е, тук нямам думи!
    Немея пред дарбата ти!
    Благодаря за полифоничността ти и насладата от нея!
  • Суперово! Так легко о сложном.
  • Благодаря ви за прекрасните коментари, високите оценки и за Любими, скъпи приятели и колеги по перо. Дълбоко съм трогнат от вниманието ви.
    Щом имам вашата подкрепа и доверие, ще продължавам да пиша.

    Весел и релаксиращ уикенд!: M&M
  • Умееш да грабваш вниманието още със самото заглавие. Имаш невероятен набор от изразни средства, които винаги звучат оригинално и на място. Поздравления и от мен, Младене!
  • Браво! Поздравления за хубавия стих!
  • Прекрасен стих! Направо потръпнах от този страх!
    "Умира нероденият ти блян
    попаднал в плен на мъртвото вълнение."
    Благодаря за удоволствието, Поете!
  • Зашеметяващо е Младене, като във водовъртеж!
    Поздравления!
  • Поздравления за мъдрия стих, Младене! Докосна ме...
  • Великолепен поетичен изказ, оставящ следи в читателя!
    Браво, Младене!👏
    " И бучка захар в леден океан,
    разтваряш се в солените съмнения"!!!
  • Много образен стих, Младене!
    Не случайно си един от любимите ми автори!👏👏👏
  • Страхотно!
  • Изгубен в "лабиринта" на душевните си терзания, лирическия е онази прекрасна "бучка захар" разпадаща се в солените съмнения на "океана от злост и нищета". Очите са врата към душата и същността человешка и някъде тайно "между живота и смъртта" щастието е "призрак" ,който продължава да живее.
    Красиви метафори, неповторими образи и внушения, които засилват въздействието на творбата върху всички сетива на читателя. Брилянтен стих, приятелю!
  • На билото с небило под небето:
    съмнения с дихания на вятър
    разхождат ледена душата.
    Сняг покрива това което
    е тленно.
    Нетленното витае над земята.
  • Страхът може да ни погълне много бързо и да изгубим себе си.
  • Важно е да вярваме в ПРИЗРАКА! Много хора ще го усетят доста близко във всеки ред! Поздрави!
  • Колко точно си описал страха, Младен, а сравнението с бучка захар много ми допадна, наистина се загубване в съмненията си и сме способни да се побъркаме от ужас. Много образно и прекрасно стихотворение, което грабва читателя! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??