И бучка захар в леден океан...
Когато се изгубиш в лабиринт
страхът напира в теб и те поглъща.
Светът завърта се в невидим спин,
безсилно ти се струва най-могъщото.
И бучка захар в леден океан,
разтваряш се в солените съмнения.
Умира нероденият ти блян
попаднал в плен на мъртвото вълнение.
Очите са предградия на същността,
а споменът - последното причастие.
В овраг между живота и смъртта
живее тайно призракът на щастието.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
