И да не чукаш
И Д А Н Е Ч У К А Ш
И да не чукаш – ще ти отворя,
и да не слушаш – пак ще говоря,
защото с много болка в душата
трудно живея тук на земята.
И да ме молиш – не ще престана,
и да ме гониш – пак ще остана,
защото огън жив в мен живее,
а ти си вятър, ще го отвееш.
И пак се моля Богу със вяра
от моя пламък в теб да докара.
Огън във тебе от мен запален -
разцъфнал божур със поглед ален.
Огънят в цвете с теб се превръща.
С обич те чака твоята къща...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойна Димова Все права защищены
